Стандартни оперативни процедури за ЛИЦА

МЯРКА 1.3.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕОТЛОЖНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ

Неотложните потребности се установяват едновременно с оценката на риска при първия контакт с жертвата. Това става чрез обективно наблюдение на състоянието, вида и поведението на жертвата или чрез интервю, което се провежда, когато тя е в състояние да разговаря.

Стъпка 1. Провеждане на интервю с жертвата и разясняване на правата/отговорностите ѝ и възможността за подпомагане

Жертвата на трафик трябва да бъде предварително информирана за целта на интервюто и да участва доброволно в него. Интервюто трябва да е достатъчно информативно и за двете страни. Благодарение на него жертвата разбира къде се намира, какви са правата и възможностите ѝ, какви ще бъдат следващите стъпки. Интервюиращият научава какви са неотложните потребности на жертвата и намира ли се тя в риск.

Интервюто не се провежда в присъствието на други хора. Информацията, споделена от жертвата, която не е свързана с разследването, е конфиденциална и не може да бъде предоставяна на трети лица без нейното съгласие.

На този етап интервюто се отнася до състоянието и потребностите на жертвата и не засяга теми, свързани с полицейската работа по случая. В интервюто за определяне на неотложните потребности на жертвата интервюиращият трябва да задава въпроси за състоянието ѝ, а не за причините, довели до него. Това интервю не изследва ситуацията на трафик.

Стъпка 2. Индивидуална оценка на спешни нужди

Индивидуална оценка на потребностите се осъществява, като в интервюто се засягат теми, свързани със: сигурността на жертвата (виж също Оценка на риска), здравословното ѝ състояние, емоционалното ѝ състояние, спешните и неотложните потребности – от подслон, храна, вода, медикаменти, хигиенни принадлежности, тоалетна, сън и др., наличието или отсъствието на връзки с близки и роднини, плановете ѝ за близкото бъдеще, други спешни въпроси.

Стъпка 3. Определяне на план за подкрепа и безопасност

Интервюто за определяне на неотложните нужди завършва с договаряне с жертвата на план за подкрепа и безопасност за посрещането им. В случаите на спешност планът за действие се договаря устно с жертвата на трафик. В останалите случаи планът се изготвя в писмен вид и се подписва от жертвата на трафик в знак на нейното доброволно съгласие и ангажимент за изпълнение на предвидените стъпки. Той се актуализира при насочването на жертвата към друга организация.

СЪТРУДНИЧЕСТВО
ДОКУМЕНТАЦИЯ
НАСОЧВАНЕ
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕОТЛОЖНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ
ОЦЕНКА НА РИСКА
ИДЕНТИФИКАЦИЯ

1

Социално включване (реинтеграция)

2

Закрила и подкрепа

3

Идентификация и насочване