Сексуална експлоатация в контекста на трафика на хора е принуждаване на едно лице към проституция с цел финансова изгода/печалба. Трафикът на хора с цел сексуална експлоатация се случва в различни страни в Западна Европа и по целия свят, независимо от правната уредба по отношение на проституцията – дали е разрешена (легална) или забранена (нелегална). Сексуалната експлоатация може да се случва в рамките на уличната проституция, както и в стриптийз и джентълменски клубове, като част от ескорт услуги и специално наети апартаменти от трафикантите. Проституцията и сексуалната експлоатация на закрити неоторизирани места се увеличиха значително с избухването на пандемията от COVID-19, която създаде много предизвикателства по отношение на идентификацията на жертвите. Дори и да са започнали да проституират по своя воля, жертвите на трафик бързо губят свободата си да взимат решения за живота си или работата в проституцията. Те са контролирани от трафиканта, нямат свобода на движение, подложени са на робски условия на труд и не получават изработените от тях средства. Жертвите на трафик не могат да спрат да проституират и търпят насилие при неподчинение.

Трудовата експлоатация е вторият най-разпространен вид експлоатация в световен мащаб, включително и в България, и е свързан с експлоатацията на хора в различни икономически сектори, като строителство, селско стопанство, производство, рибарство, хранително-вкусова промишленост, хотелиерство, логистика, почистване, горско стопанство, домашна работа, текстил, металургия, електроника, нефт и газ. Жертви на трудова експлоатация могат да бъдат хора от всякаква възраст, пол и раса. Принудителният труд се дефинира в член 2, параграф 1 от Конвенцията на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд (№29 от 1930 г.) като „всяка работа или услуга, която се изисква от някое лице под заплаха от наказание и за която посоченото лице не се е предложило доброволно“. Друга форма на принудителен труд е насилствената работа като домашна прислужница и в повечето случаи засяга жени и деца. Мигрантите от трети страни са сред най-уязвимите към т.нар. домашно робство. Това се случва чрез частни фирми за набиране на персонал, които подмамват хора с предложения за работа в чужбина, знаейки, че не говорят езика на страната, в която отиват. При пристигане личните им документи биват отнемани, а жертвите изпитват страх от имиграционните служби поради неуредения си/незаконен статут на пребиваване. Често те са изолирани и са в невъзможност да осъществят контакт с други хора извън дома, в който работят принудително.

Принудително извършване на престъпления. Възрастни и деца са обект на сравнително нова форма на трафик на хора и са принудени да извършват престъпления, като отглеждане на канабис, кражба от банкомати и измами със социални осигуровки, злоупотреба със социални помощи или са принудени да просят или да извършват дребни кражби. Експлоатацията на хора в този случай се случва чрез принуда или подвеждане да извършват престъпление.

Принудителната просия най-често се използва за експлоатация на деца, хора с увреждания и жени с малки деца и бебета, както и възрастни хора. Трафикантите ги поставят да просят на ключови места в центъра на големи европейски градове, като разчитат на милостта и състраданието на хората, особено в държавите, където религията има силно влияние, като Гърция, Италия и Испания.

Джебчийството, познато като дребни кражби в големи и малки магазини, градски транспорт, метро и места/събития, на които има струпване на хора, се използва от трафикантите да печелят чрез деца и млади жени и възрастни хора, като ги принуждават да крадат. Този вид експлоатация спада към по-горе описаното принудително извършване на престъпления и е предпочитан начин от трафикантите, особено когато експлоатират деца, защото ако бъдат хванати от полицията, децата не подлежат на санкции, а мерките, които властите могат да предприемат срещу тях, са ограничени, особено в чужбина.

Отнемане на органи (включително клетки, тъкани и кръв). Трафикът на органи включва отстраняване на части от тялото, най-често бъбреците и черния дроб, и незаконна продажба. В някои от случаите жертвата формално или неофициално се съгласява да продаде орган, но след това е измамена, защото обещаната сума не е платена или е платено по-малко. В други случаи трафикантите се възползват от това, че уязвимо лице лекува заболяване, което може да съществува или не, и органите се отстраняват при операция без знанието на жертвата. В най-тежките случаи има изнудване – когато жертва може да бъде отвлечена, да се иска дори откуп, а органите да бъдат извадени без съгласие на отвлечения. Кръводаряването, за което се заплаща, също се използва за експлоатация.

Принудителен брак се случва, когато не съществува пълно и волево съгласие от двете страни за сключване на брак, често в резултат на принуда или измама, или когато лице е подложено на натиск да се ожени за някого. Жертвите могат да бъдат заплашени с физическо или сексуално насилие или подложени на емоционален или психологически стрес, за да може трафикантът да постигне целите си. Основната причина за използването на тази форма на принуда е този, който плаща на трафиканта да му осигури съпруга от определена националност, да получи легален достъп до държава от ЕС (това важи в голяма степен за граждани на трети държави) и/или да получи достъп до социални помощи и обезщетения. По данни на МОТ от 2016 г. 15,4 милиона жени и момичета са в ситуация на принудителен брак. Сред най-честите причини за фалшивите бракове са решаването на проблеми, свързани с имиграцията, легален престой в дадена страна, работа или уреждане на правата за гражданство за един от съпрузите.

Трафикът на бременни жени с цел продажба на бебета е форма на експлоатация, която се случва най-често при бедни многодетни семейства от социално изолирани общности, които трафикантите използват, като убеждават млади момичета и жени да родят и да продадат новородените си деца в чужбина срещу обещание за сериозна сума пари, с която да могат да се грижат за останалите си деца. За много бедни семейства, най-често от ромски произход, това е начин за справяне с бедността, а част от тях вярват, че децата им ще имат по-добро бъдеще далеч от тях. Трафикантите продават новородените бебета на семейства с репродуктивни проблеми предимно от Гърция, Кипър и Франция.

ТРАФИК И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ДЕЦА

По данни на УНИЦЕФ в световен мащаб приблизително 28% от идентифицираните жертви на трафик са деца (2018). Според Европол децата се трафикират от различни части на света към ЕС и стават жертва основно на сексуална и трудова експлоатация, както и просия и принудително извършване на престъпления, като джебчийство и кражби. Деца също така са обект на трафик с цел незаконно осиновяване и принудителни бракове.

Трафик на непридружени непълнолетни. В контекста на ЕС непридружено непълнолетно лице (UAM) е непълнолетно лице, което пристига на територията на дадена страна от ЕС непридружено от възрастен или непълнолетно лице, което остава непридружено, след като е влязло на територията на държава от ЕС. Непридружените непълнолетни лица са особено уязвими към всички видове експлоатация от страна на трафикантите поради повишената им уязвимост по пътя на миграцията. Те често зависят от каналджии, за да продължат пътя си, като в същото време са с недостатъчни финансови ресурси да им платят. Така част от сделката често е натрупването на дълг, който се изплаща в натура, напр. чрез принудителен труд (включително домашно робство), проституция или принудително извършване на престъпления. Много непридружени непълнолетни лица са били обект на експлоатация по пътя на миграцията към Европа, преди да влязат в ЕС, като така заплащат придвижването си до Европа. Миграционната криза през 2015 г. създаде хибриден феномен от две престъпления – своеобразно сливане на престъплението незаконно превеждане през граница (каналджийство) и трафик на хора.

ТРАФИКЪТ НА ХОРА В КОНТЕКСТА НА МИГРАЦИЯТА И УБЕЖИЩЕТО

Масовите миграционни потоци през последното десетилетие увеличават риска от трафик на хора в Европа. Мигрантите са една от най-уязвимите групи и могат да станат жертви на трафик на хора във всеки етап по пътя на миграция, както и в процеса на предоставяне на убежище. Сред основните фактори за високата уязвимост на мигрантите са:

• ограниченият достъп до информация относно процедурите за миграция;
• липсата на знания за основните и трудовите права, които мигрантите имат в съответните държави, в/през които мигрират;
• непознаване на езика и културата в страната на пребиваване, което затруднява интеграцията;
• ролята на трети лица, посредничещи в процеса на миграция;
• липсата на безопасни, законни и организирани канали за миграция, достъпни за лицата, търсещи убежище.

Допълнително отказът за предоставяне на статут на бежанец и решението за връщане значително увеличават риска мигрантите да станат жертва на трафик.

За много от мигрантите България е временна спирка, транзитна страна. Те се стремят на всяка цена да продължат към желаната дестинация. За да финансират пътуването си или за да издържат семействата си, мигрантите се нуждаят от средства. Трафикантите се възползват от тяхната уязвимост. Мигрантите могат да станат лесни жертви на трудова експлоатация в България, защото не владеят достатъчно добре български и са принудени да работят нискоквалифициран труд в сивия сектор.

Жените в миграция са особено уязвими заради трудното им интегриране. Тези, които идват от Близкия изток или Африка, обикновено нямат достатъчно образование и трудов опит и се нуждаят от повече време, за да усвоят умения, необходими за успешна интеграция на пазара на труда. Много от тези жени живеят в изолация, пълна зависимост и подчинение или се грижат за малки деца или болни хора в семейството. Те трябва да преодолеят не само културните норми, в които са възпитани, а и предразсъдъците и дискриминацията в обществото. За много от тези жени няма път назад. Те бягат от жестоко насилие, на което се подлагат жените в техните страни – домашно насилие, насилие на честта, което често се свързва с убийство и осакатяване, генитално осакатяване.

Според проучване на МОМ от 2017 г. с участието на 9000 мигранти и бежанци, пътуващи по маршрута през Централното и Източното Средиземноморие, почти две трети от мигрантите мъже и жени са били задържани против волята им, а някои мигранти (9% от мъжете и 15% от жените) съобщават, че директно са били експлоатирани по поне 4 различни начина.

Най-уязвимите сред групата на мигрантите обаче остават непридружените деца мигранти. „Непридружен“ е малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Република България и не е придружен от свой родител или от друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на българския закон или обичай.

ФОРМИ И РИСКОВЕ ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА ВЪВ/ЧРЕЗ ИНТЕРНЕТ

Съвременните комуникационни технологии (интернет, социални медии и мобилни приложения) дадоха възможност на трафикантите да вербуват жертвите за сексуална и трудова експлоатация, използвайки анонимността в интернет, възможността да използват криптирани комуникации в реално време, да достигат до по-широка аудитория (както по отношение на жертвите и на клиенти). Мрежата осигури на трафикантите значителна географска мобилност и нов, безопасен за тях начин да контролират жертвите си от разстояние. През последните няколко години трафикантите все по-често използват интернет, за да набелязват, набират, злоупотребяват, експлоатират и контролират хора чрез социалните медии и различни дигитални платформи, като използват груминг, секстинг и изнудване.

Сексуалната експлоатация онлайн включва електронно записване, фотографиране, видео стрийминг или стриминг на изображения без съгласие, разпространение на видео- и аудио- или предаване/обмяна с трето лице на заснети интимни или сексуални действия на дадено лице без неговото знание и съгласие в онлайн среда. Този вид експлоатация включва и позволяване/допускане на трети страни да наблюдават сексуални действия, участие във воайорство или разпространение на интимна или сексуална информация за друго лице чрез интернет. Сексуалната експлоатация онлайн се случва предимно на жени и деца, но и на момчета, а от началото на пандемията от 2020 г. е нараснала над 100%, според оценките на Европол.

Грумингът е процес, в който целенасочено един човек изгражда взаимоотношения с някого, чрез които да го принуди или измами и да го въвлече в ситуация на експлоатация. Може да се случи на всеки, без значение на възраст и пол. Въпреки това хората могат да не разпознаят, че са били подготвени, и може да не разглеждат връзката си като експлоататорска. Грумингът често се свързва със сексуална експлоатация, но присъства и в други форми на експлоатация, като съвременното робство и финансова експлоатация. Може да се случи на живо, по телефона и в интернет, по-специално чрез социалните медии, приложенията за чат и видеочат, както и приложения за споделяне на снимки и платформи за онлайн игри. За разлика от други форми на насилие лицето, пострадало от онлайн сексуална експлоатация, потенциално може да бъде повторно жертва милиони пъти – всеки път, когато онлайн изображение е гледано, изпратено или получено.

Онлайн сексуална експлоатация на деца се случва чрез:

• Материали в мрежата, съдържащи сексуално насилие над деца – всеки достъп, притежаване, производство и/или разпространение на изображения и/или видеоклипове със сексуално насилие над деца – „детска порнография“.
• Груминг на деца за сексуални цели – развиване на доверителни взаимоотношения онлайн с деца, за да се създаде потенциална възможност за тяхното сексуално насилие и/или експлоатация, онлайн или офлайн.
• Лайв-стрийминг на сексуална злоупотреба с деца – използване на криптирани приложения/платформи за онлайн видео (като Skype и Discord) за гледане, а понякога и за директно взаимодействие със сексуалното съдържание с деца на живо.
• Сексторшън – принуждаване и изнудване на деца за сексуални цели – създаване и/или използване на сексуални изображения и/или видеоклипове, изобразяващи дете, за целите на сексуални, финансови или други лични облаги.