Стъпка 1. Идентификация на жертвата
Идентификацията се осъществява обикновено при първия контакт с лицето (например при полицейски акции, при работа на терен, когато лицето се обажда на ГТЛ и др.) и когато то е насочвано от друга организация. Тя се извършва въз основа на:
- първичен неформален разговор с жертвата;
- наблюдения върху поведението и външния ѝ вид;
- информация, предоставена от насочващо лице или гражданин;
- наблюдение и анализ на обстоятелствата, при които е намерена жертвата;
- самоопределяне от самата жертва;
- други.
Идентификацията може да бъде подпомогната от Индикаторите за идентификация на жертви на трафик.
Специалистите, които са в контакт с жертвата, могат да извършат НЕФОРМАЛНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ, като преценят дали има достатъчни основания да се смята, че едно лице е жертва на трафик. Неформалната идентификация е достатъчна, за да се осигури незабавен и безусловен достъп на жертвата до услугите и програмите за подкрепа, предвидени в НМН. Тя може да се направи от различни професионалисти, като служители от институции, организации, консултанти на телефонни линии, доброволци по програми и/или лица, работещи като теренни работници, и т.н. Самоидентификацията на жертвите е също неформална идентификация.
Възможно е впоследствие да стане ясно, че е жертва.
ФОРМАЛНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ се осъществява от органите на досъдебното производство и има за цел стартиране на разследване. Формалната идентификация на жертви на трафик обикновено е част от производство или процедура, като в правната уредба признаването на дадено лице за „жертва на трафик“ се извършва от съответни и упълномощени органи.
Разговорът, който се провежда, за да се определи дали едно лице е жертва на трафик, се нарича беседа.
Беседата има за цел да изясни дали е извършено престъплението трафик на хора и дали дадено лице е жертва на трафик. В беседата се задават въпроси, свързани с основните показатели за трафик – измама, насилие, експлоатация, и с разкриването на конкретни факти (кой, кога, как и т.н.). Беседата се провежда със съгласието на жертвата. В рамките на полицейска проверка тя не е доказателство и не може да се използва в досъдебното производство. След проведена беседа със служител на полицията жертвите се насочват към кризисен център.
Разпитът или снемане на показания, от друга страна, има за цел да събере информация, която да послужи за разследване на престъплението и за наказателно преследване на извършителите. Разпитът предполага конкретни въпроси за идентифициране на извършителите, мястото и средствата на престъплението. Той не може да се извърши преди изтичането на периода за възстановяване и размисъл, освен ако жертвата не е заявила изрично, че желае да съдейства за разкриване на престъплението. Протоколът от разпита е доказателствен материал. Разпитът може да се проведе преди изтичането на периода за размисъл със съгласието на жертвата (виж Мярка 2.2).
Стъпка 2. Установяване на самоличността на жертвата
Ако самоличността на жертвата е неизвестна, тя се установява от органите на МВР.
Полицейските органи могат да извършват проверка за установяване самоличността на лице по собствена инициатива – за разследване на престъпления или при контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната, или по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие.
Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност от лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, гарантиращ достоверни данни.
Ако идентифициращата организация няма такива правомощия (например ако е НПО), тя осъществява контакт със съответните органи във възможно най-кратък срок. Данните от информационните фондове за българските лични документи се предоставят и на юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт.
Стъпка 3. Информиране на лицето за правата му като жертва на трафик
В първия възможен момент след идентификацията на жертвата на трафик тя трябва да бъде информирана за възможността да се възползва от правата си на жертва на престъпление и специалните си права на жертва на трафик. Най-важните от тях са правото на незабавна и безусловна подкрепа, период за размисъл, правото на ненаказуемост и правото на компенсация. Жертвата получава информация за възможността да получи специална закрила, ако в едномесечен срок декларира съгласието си да сътрудничи за разкриване на престъплението.
Информацията се предоставя от:
- компетентните лица, идентифицирали жертвата;
- органите на досъдебно производство;
- консултанти и служители на приюти, кризисни центрове и консултативни програми и други доставчици на услуги, към които е насочена жертвата, след като е идентифицирана.