Стандартни оперативни процедури за ЛИЦА

СЪТРУДНИЧЕСТВО

Министерство на вътрешните работи (МВР)

При изпълнение на функционалните си задължения служителите на ГДБОП, ГДГП и ДМ идентифицират жертви на трафик на хора. Идентификацията се извършва спрямо лица, за които има данни или се предполага, че са жертви на трафик, лица, които са се самоопределили като жертви на трафик, или лица, подадени в това им качество от други институции или организации.

При първия контакт с лицата или след идентификацията на жертви на трафик служителите на ГДБОП, ГДГП и ДМ извършват оценка на риска с оглед наличието на опасност от повторно въвличане в трафик на жертвите и упражняване на насилие спрямо тях или техните близки. Едновременно с това те правят преценка на потребностите с оглед на предоставянето на неотложна медицинска, психологическа и правна помощ, както и с оглед необходимостта от настаняване в кризисен център или приют. При наличие на такива ГДБОП, ГДГП и ДМ насочват жертвите на трафик, български и чужди граждани, към съответните институции или организации и доставчици на услуги.

Агенция „Социално подпомагане“/ Дирекции „Социално подпомагане“ (ДСП)

Жертвите на трафик могат да бъдат неформално идентифицирани от служителите на ДСП в процеса на активно набиране на информация за хора от уязвими групи (социално слаби и потребители на други социални услуги). След като идентифицират жертва на трафик, социалните работници проучват потребностите на лицето с оглед ресурсите на ДСП и предоставят информация и консултация за възможността да получи социална подкрепа или да ползва социални услуги. Социалните работници насочват жертвите на трафик за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности – настаняване в подслон или приют, с който общината или областта разполага. За настаняване се извършва предварителна оценка на потребностите по Закона за социалните услуги. При настаняването жертвата на трафик трябва да предостави набор от медицински документи, удостоверяващи здравословното ѝ състояние, според изискванията на социалната услуга.

Министерство на външните работи (МВнР)

Жертвите на трафик могат да бъдат идентифицирани от полицейски аташета или при липса на такъв от консулски длъжностни лица при явяване в консулската служба. Такава информация може да постъпи и по служебен ред от местните власти или НПО. Полицейските аташета, или при липса на такива консулските длъжностни лица правят оценка на риска и на неотложните потребности в сътрудничество с компетентните органи в страната на дестинация и с българските компетентни органи.

Подслони (по смисъла на Закона за социалните услуги) и приюти към НКБТХ

Към подслоните (разнообразни по вид според ЗСУ) се насочват лица, идентифицирани като жертви на трафик и ако те отговарят на профила за потребители по други критерии (бременност, бездомност или риск). Към приютите се насочват лицата, за които има достатъчно основания да се смята, че са преживели трафик. Оценка на риска и на неотложните потребности се прави при първия разговор с жертвата. Възможно е това да стане извън приюта/подслона, когато социалният работник посреща жертвата при завръщането ѝ или е извикан от органите на МВР, които са идентифицирали жертвата. В други случаи оценката на риска се извършва на територията на приюта/подслона, при настаняването на жертвата и когато тя е в състояние да говори. Изготвя се план за помощ и безопасност. Подслоните/приютите разполагат с база данни от организации, които предоставят помощ и различни допълнителни програми. Насочването се осъществява със съгласието на жертвата и е съобразено с личните ѝ потребности. Насочването се прави по описаните по-горе процедури. Информацията се отразява в плана за грижа.

Горещи телефонни линии

Идентификация на жертви на трафик се прави при обаждане на самите пострадали, техни близки, специалисти и граждани, които са се сблъскали с проблема. Всеки разговор се регистрира. Оценка на риска и на неотложните потребности се прави в рамките на разговора, като се задават максимално конкретни въпроси, включително къде се намира жертвата, откъде се обажда, застрашена ли е в момента, с колко време за разговор разполага, подслушва ли някой разговора и т.н. В случай на трафик и при висок риск за жертвата се събира максимално много информация, която да бъде отнесена до съответните органи. Горещите телефонни линии разполагат с база данни от организации, предоставящи различни услуги (психологически, социални, медицински, юридически и др.) в страната и в чужбина. В зависимост от заявените потребности жертвата или нейните близки се насочват към съответната организация, като им се предоставя пълна информация за вида помощ, която могат да получат, и за достъпа до услугите.

Международна организация по миграция (МОМ)

Идентификация на жертви на трафик се прави при получаване на сигнали за случаи на трафик от български и/или чужди компетентни органи в т.ч. МВР, Държавна агенция за закрила на детето, посолствата на Република България в чужбина, международни организации; български и чуждестранни НПО. Такива сигнали се получават в мисията на МОМ в България и във всички офиси на организацията по света. При получен сигнал за жертва на трафик МОМ стартира стандартизирана процедура по оценка на риска и оценка на неотложните нужди и потребности. Процедурата включва взаимодействие с всички институции и лица, свързани с конкретния случай. МОМ изготвя предварителен реинтеграционен план, който служи за основа при стартирането на процеса по закрила и реинтеграция на жертвата в България. При необходимост МОМ насочва жертвите към услуги, предоставяни от други партниращи организации. Всички предприети мерки по всеки конкретен казус се документират от МОМ по надлежен ред на хартиен и електронен носител и се съхраняват съгласно международните стандарти и изисквания на МОМ.

НПО, предоставящи специализирани услуги на проституиращи мъже и жени. Социални работници на терен

Насочването е основната мярка, която се реализира от екипите за работа на терен, както масово сред всички клиенти на полето като мярка за първична превенция, така и по-конкретно и детайлно за клиенти, които са в очевиден риск да бъдат въвлечени в трафик или сами съобщават за това. Насочването става предимно чрез информационни материали, които се разпространяват на терен и които биха могли да съдържат информация за явлението трафик, информация за възможни контакти и информация за служби и организации в България и чужбина, които могат да окажат помощ.