Трафик на хора и принудителен труд
Трафик на хора и проституция
Трафик на хора и незаконно превеждане през граница
1.Определение
Определението за трафик на хора се съдържа в Протокола за предотвратяване, възпиране и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, към Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (Протокола от Палермо), по който България е страна. Съгласно чл. 3(а) за трафик на хора говорим, когато са налице едновременно три елемента – действия по набиране, средства на принуда и цел експлоатация. Все по-често се налага тенденцията само два елемента да са достатъчни, за да започне разследване за трафик на хора.
Действия
- набиране
- транспортиране
- прехвърляне
- укриване
- приемане на хора
Средства*
- заплаха или използване на сила или други форми на принуда
- отвличане
- измама
- заблуда
- злоупотреба с власт или с уязвимо положение
- даване и получаване на плащания или други облаги
Цел - експлоатация
- експлоатиране на проституцията на други лица
- други форми на сексуална експлоатация
- принудителен труд или услуги
- робство или дейности, сходни с робството
- заробване
- отнемане на телесни органи
Съгласието на жертвата на трафик на хора относно това дали да извършва дейността, за която е трафикирана и експлоатирана, се счита за невалидно, в случай че са използвани някои от изброените средства. Независимо дали лицето се е съгласило да извършва дадена дейност, довела до ситуация на трафик, то се счита за жертва, ако е било заблудено или измамено за условията на работа и е получило фалшиви обещания; ако е трябвало да изплаща дългове и прекомерни разходи на посредник; ако е използвана принуда, манипулация или насилие; ако са били отнети средствата, изкарани чрез труда му.
Трафикът на хора е престъпление, което винаги има за цел въвличане на лицето в експлоатация и поддържането на тази ситуация.
Не винаги трафикът включва прехвърляне на жертвата през една или няколко граници. Той може да възникне и в държавата на пребиваване или дори в населеното място, където живее жертвата, стига да са налице изброените по-горе средства и целта да е експлоатация.
2.Според българското законодателство
Дефиницията на престъплението трафик на хора според българското законодателство се съдържа в Закона за борба с трафика на хора и Наказателния кодекс.
- Според Закона за борба с трафика на хора (2005 г.) „трафик на хора“ е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, когато се извършва с цел експлоатация, а „експлоатация“ е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия, за осъществяване на принудителен труд, за просия или за държане в принудително подчинение, за поставяне в робство или в положение, сходно с робството“.
- Според разпоредбата на чл. 159а, ал. 1 от Наказателния кодекс (въведена 2003 г.), трафикът на хора е набирането, транспортирането, укриването или приемането на отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от съгласието им.
Особеното на българското законодателство е, че трафикантът може да бъде наказан дори и да не е използвал специалните методи („средства“ съгласно Протокола от Палермо) – принуда, заблуждение, измама и т.н. Специалните средства са изброени в следващата алинея (чл. 159а, ал. 2) като утежняващи елементи на престъплението, които водят до по-тежко наказание – лишаване от свобода за по-дълъг период и по-висока глоба, когато:
- деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;
- чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
- чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;
- чрез използване на състояние на зависимост;
- чрез злоупотреба с власт;
- чрез обещаване, даване или получаване на облаги;
от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му.
Трансграничният (международният) трафик също е престъпление. Набирането, транспортирането, укриването или приемането на отделни лица или групи от хора и превеждането им през границата на страната с цел експлоатация е наказуемо с лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
Трафикантът носи наказателна отговорност дори в случаите, когато жертвата е била наясно с дейностите, в които ще бъде въвлечена, и е дала съгласието си – което често се случва на практика.
Съгласно българското законодателство (чл. 159в от Наказателния кодекс), използването на жертви на трафик за развратни дейности, принудителен труд, отнемане на орган, тъкан или клетка, или просия, или държането им в принудително подчинение, независимо от съгласието на жертвата, също е престъпление и е наказуемо.
Независимо за какъв вид трафик на хора става дума, съгласието на жертвите за експлоатацията или планираната такава е без значение за търсене на наказателна отговорност на трафиканта.
Трафик на хора и принудителен труд
Много често трафикът на хора с цел трудова експлоатация се бърка с принудителния труд. Съгласно Конвенция №29 на Международната организация по труда относно принудителния или задължителния труд (1930 г.), изразът „принудителен или задължителен труд“ означава всяка работа или служба, изисквана от лице под заплахата на каквото и да е наказание, и за която това лице не се е съгласило доброволно да я извършва.
Заплахата от наказание може да означава физическо насилие или ограничение, но така също психологическо насилие, като например заплахи, че жертвата ще бъде издадена на полицията или имиграционните власти, когато тя работи незаконно.
Дори първоначално едно лице да е започнало работа „доброволно“, последващо насилие или забрана да напусне работата, включително задържане на заплатата, може да се счита за принудителен труд.
Границите между принудителния труд и трафика на хора с цел трудова експлоатация се определят изключително трудно. Високите такси, които имигрантите плащат на агенциите за набиране на персонал, необяснимите удръжки от заплатите на работниците, продължителното работно време, лошите условия на живот и труд често се считат за форма на измама и принуда.
За да е налице трафик с цел трудова експлоатация, не само работниците трябва да работят в условия на „робство, принудително подчинение или заробване за дългове“, но така също в условия и заплащане, които са несъразмерни с тези на гражданите на страната на пребиваване. При трафика трудовата експлоатация е съчетана с изолация, контрол, злоупотреба с уязвимо положение, насилие, загуба на лична свобода и свобода на придвижване.
Трафик на хора и проституция
Не всяка проституция е трафик на хора. В много европейски страни проституцията е легализирана и официално лицензирана дейност. Предоставянето на сексуални услуги е доброволно и се извършва срещу определена между двете страни сума. Разликата между проституцията и трафика на хора с цел сексуална експлоатация е принудата, която се упражнява върху жертвите на трафик (сила, измама, заплаха), за осъществяване на експлоатация. Жертвите на трафик на хора са принудени да проституират въпреки волята си посредством сила, измама или принуда.
Дори да са изразили съгласие да проституират, в момента, в който лицата загубят свободата си сами да избират клиентите си и кога да работят, не получават изработеното или получават само малка част от него, когато не могат да преустановят проституирането и търпят насилие при неподчинение, то тогава говорим за престъплението трафик на хора.
Трафик на хора
- Жертвите не са свободни да вземат решение относно живота и работата си, тъй като са напълно контролирани от човека, който ги е купил.
- Някои жертви на трафик са принуждавани да проституират против волята си, други са проституирали преди или се знае, че биха проституирали, но са подложени на робски условия на труд.
- Жертвите на трафик не са свободни да се движат където поискат или да престанат да проституират, ако пожелаят.
- Сексуалната експлоатация е една от многото форми на трафика на хора.
Доброволна проституция
- Хората, които доброволно проституират, са в състояние да вземат решения, засягащи живота и работата им.
- Доброволната проституция, въпреки че може да е резултат от неблагоприятни лични обстоятелства или липса на други възможности, е свободен избор на лицето.
- Доброволно проституиращите могат да се движат където поискат и да спрат да проституират, ако пожелаят.
- Може да доведе до различни форми на насилие и експлоатация, но не е задължително.
Трафик на хора и незаконно превеждане през граница
За разлика от трафика на хора, незаконното превеждане през граница е предоставяне на „услуга“ – най-често транспортиране или снабдяване с фалшиви документи на лице, което доброволно търси незаконен достъп до чужда страна. Възможно е обаче престъплението да започне като незаконно превеждане през граница и да прерасне в трафик на хора.
Съществуват три основни разлики между трафика на хора и незаконното превеждане през граница: по отношение на мястото; съгласието и експлоатацията.
Трафик на хора
- Престъпление срещу личността (нарушение на правата на човека)
- Място – Законно, незаконно или никакво преминаване на граница. Трафикът може да се случи в чужбина или в страната.
- Експлоатация – Налице е заплаха, сила, принуда или измама спрямо лицето с цел неговата експлоатация. За трафик говорим дори когато експлоатацията не се е осъществила, но е упражнено насилие, принуда или измама с цел експлоатация.
- Съгласие – Съгласието на жертвата е без значение. Дори тя първоначално да е дала своето съгласие за извършването на определени дейности, това съгласие е невалидно поради използваната принуда или измама.
Незаконно превеждане през граница
- Престъпление срещу държавата (нарушение на държавната граница)
- Място – Винаги има незаконно преминаване на международна граница.
- Експлоатация – Липсва експлоатация. (Незаконна) сделка между две лица за (незаконно) превеждане през граница. Сделката приключва с пристигането на имигранта в страната на дестинация.
- Съгласие – Случва се доброволно, със съгласието на имигранта.