Стандартни оперативни процедури за ЛИЦА

МЯРКА 3.2.

БЕЗОПАСНО ЗАВРЪЩАНЕ

Безопасното завръщане гарантира, че жертвата няма да попадне отново в ситуация на трафик или друга форма на насилие и че ще получи подкрепа, съобразена с медицинските, социалните и психологическите си нужди.
Завръщане в региона/страната на произход е възможно когато:

  • жертвата на трафик желае доброволно да се завърне в страната/региона на произход;
  • времето за размисъл е изтекло и не са предприети мерки по чл. 25 от ЗБТХ;
  • статутът на специална закрила по ЗКБТХ на лицето за периода на наказателното производство е преустановен;
  • изтекло е разрешението за продължително пребиваване в страната по ЗБТХ, ако жертвата е чужд гражданин;
  • изтекъл е периодът на удължен престой в център за настаняване по ЗБТХ.

Завръщането трябва да е основано на информирано решение. Жертвата трябва да получи достатъчно информация за възможностите и правата да остане в региона/страната на дестинация или да се завърне в региона/страната на произход. Жертвата участва активно в планирането и организирането на завръщането.

Стъпка 1. Актуализиране на оценката на риска с оглед на безопасното завръщане

При подготовката на завръщането на жертвата се използва широко разбиране за риска. Оценката в този случай е насочена към следните области:
  • съществува ли риск жертвата да попадне отново в трафик или да стане жертва на други форми на насилие (вкл. в семейството);
  • семейството въвлечено ли е в процеса на трафикиране;
  • заплашвани ли са близките на жертвата;
  • знаят ли местонахождението на жертвата, знаят ли, че се завръща;
  • съществува ли риск жертвата да бъде социално изолирана или заклеймена в страната/региона на произход;
  • има ли подкрепяща среда;
  • съществува ли риск от трайна безработица и бедност, които отново да я отведат в ситуация на насилие и трафик;
  • има ли социални, културни или религиозни фактори, които могат да направят завръщането на лицето опасно (напр. насилие на честта);
  • съществуват ли в общността служби, организации и програми за подкрепа;
  • каква е политиката на държавата на произход по отношение на трафика на хора;
  • има ли риск от наказателно преследване в страната на произход за това, че лицето е било въвлечено в престъпни действия като жертва на трафик, или че е било нелегален мигрант;
  • други.
За оценката на риска при завръщането на жертвата в региона/страната на произход се използват не само съображенията на самата жертва на трафика, а и информация от надеждни източници в региона/страната на произход. Такава информация може да се иска и по официален път от съответните държавни и неправителствени организации в региона/страната на произход. Оценката на риска приключва с актуализиране и повторно договаряне с жертвата на план за сигурност, който съдържа мерките за сигурност, които лицето трябва да предприеме в региона/страната на произход, и информация за организациите, към които може да се обърне за помощ. Консултантът договаря с жертвата проследяващ контакт.

Стъпка 2. Осигуряване на необходимите документи и информация за пътуването на жертвата

Всички документи, свързани със завръщането на жертвата, трябва да бъдат съобразени с оценката на риска и съответно да бъдат оформени така, че да не нарушават принципа на конфиденциалност. Например в тях не трябва да се посочва изрично, че лицето е жертва на трафик или е било нелегален мигрант, ако това може да доведе до наказателно преследване в страната на произход. Всички документи, придружаващи жертвата, трябва да съдържат минимално количество информация, свързана с преживения трафик. По-подробна информация може да бъде предоставена допълнително, ако е необходима, при официално поискване от органите в региона/страната на произход.

Документите трябва да включват и Плана за помощ и безопасност, документи, свързани със здравословното състояние на жертвата (ако са необходими), удостоверения, че жертвата е ползвала определени услуги (ако са необходими).

Стъпка 3. Контакт с доставчик на услуги за обмен на информация и координиране на процеса по завръщане

При нужда и с нейно съгласие жертвата може да бъде насочена към услуги и програми в държавата/региона, където се завръща. В този случай се спазват всички правила и процедури, описани в мярка 1.4. Насочване.
Консултантът предоставя на жертвата подробна информация за приемащата организация:

  • име на организацията, телефон за връзка и адрес;
  • лице за контакт;
  • какви програми и услуги предлага организацията;
  • начин на свързване/посрещане.

Консултантът трябва да се увери, че жертвата разполага с тази информация в достъпен и надежден вид. При необходимост със съгласието на жертвата се информират полицейските власти в страната/региона на завръщане.

Стъпка 4. Посрещане на жертвата в страната/региона на завръщане от приемащата организация

Със съгласието на жертвата и с оглед на нейната безопасност се организира посрещане от организацията, която ще предоставя помощ и подкрепа след завръщането ѝ. Служителите ѝ са предварително уведомени за часа и мястото на пристигане. Те организират посрещане, което е съобразено с оценката на риска. Служителите трябва да спазват всички уговорки, направени с жертвата относно посрещането и разпознаването.

Стъпка 5. Репатриране на жертва, която е чужд гражданин, в държавата на произход

Репатриране на жертвата може да стане само след като е направена надеждна оценка на риска, която показва, че не съществуват фактори, застрашаващи жертвата в страната на произход.
Безопасното репатриране следва механизма, описан в гореизложените стъпки.
Принудително извеждане от България – експулсиране – се осъществява:

  • когато е изтекъл срокът на разрешението за пребиваване;
  • когато е приключило наказателното производство срещу трафиканта;
  • когато има валидни документи за самоличност на жертвата;
  • когато има директен полет до страната на произход.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ДОКУМЕНТАЦИЯ
СЪТРУДНИЧЕСТВО
УЧАСТИЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
БЕЗОПАСНО ЗАВРЪЩАНЕ
ДЪЛГОСРОЧНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОДКРЕПА И ОВЛАСТЯВАНЕ

1

Социално включване (реинтеграция)

2

Закрила и подкрепа

3

Идентификация и насочване