Право на жертвите на трафик е свободно да вземат решение дали ще сътрудничат на полицията и прокуратурата за разкриване на престъпленията, извършени спрямо тях. Ако жертвата реши да сътрудничи, тя става участник в наказателното производство.
Участието на жертвата в съдебен процес трябва да се осъществява, като се имат предвид всички фактори, свързани с:
- гарантиране на сигурността на жертвата и на нейните близки;
- избягване на повторно травмиране (вторична виктимизация) в досъдебното и съдебното производство чрез използване на щадящи методи на даване на показания и избягване на провеждане на разпит на жертвата в една стая с трафикантите;
- съблюдаване на правата на жертвата (осигуряване на превод, недопускане на медии и други външни лица в залата и др.).
Стъпка 1. Постигане на информирано съгласие на жертвата за участие в наказателното производство
Решението за участие в наказателното производство e доброволно и информирано, след изтичане на периода за размисъл. През това време жертвата се стабилизира емоционално, откъсва се от зависимостта си от трафиканта и получава достатъчно информация за естеството на наказателното производство и ролята си в него, включително и за емоционалните последици от него. (виж Мярка 2.2. Стъпка 2)
За да заяви съгласието си да участва в производството, жертвата подава сигнал за престъплението до органите на МВР или до Прокуратурата. Сигналът е добре да бъде изготвен в писмена форма с помощта на социален работник или адвокат. Препоръчително е той да съдържа колкото се може по-детайлна информация за преживяното престъпление. Той може да съдържа искания за събиране на конкретни доказателства, включително имена и телефони на свидетели. Подаването на добре подготвен и подробен сигнал може да сведе впоследствие броя на разпитите на жертвата до един. Като мярка за защита в сигнала може да се посочи не адресът на жертвата, а адресът на НПО, което я обгрижва, съдебен адрес на адвокат или пощенска кутия. За изготвянето на сигнала може да се ползва адвокат от Националното бюро за правна помощ.
При постигането на информирано съгласие от страна на жертвата органите на досъдебното производство я уведомят за правата ѝ в наказателното производство, включително и за правото на безплатни правно консултиране и процесуално представителство.
Правата на трафикираното лице възникват, ако то изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната.
Стъпка 2. Осигуряване на процесуален представител
В случай че трафикираното лице изрази готовност да вземе участие в наказателно производство, то има право да посочи процесуален представител, който да го представлява пред органите на досъдебното и съдебното производство. Процесуален представител се предоставя в случаите, когато лицето е в ролята на частен обвинител или граждански ищец. Ако пострадалото лице отговаря на условията за получаване на безплатна правна помощ, то може да се обърне към Националното бюро за правна помощ, за да му бъде назначен процесуален представител.
Жертвите на трафик имат право на процесуално представителство не само в наказателно, но и в гражданско производство, ако например желаят да заведат иск срещу трафиканта за имуществени и неимуществени вреди по граждански ред. По наказателни и граждански дела безплатен процесуален представител се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че жертвата няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Образец на формуляра на молбата за процесуален представител може да бъде намерен на страницата на Националното бюро за правна помощ.
Друга възможност за предоставяне на безплатна правна помощ е чрез неправителствени организации, които имат програми и проекти за оказване на правна помощ. Тя се осъществява от адвокати, които работят в организациите.
Стъпка 3. Събиране на доказателства от компетентните органи с помощта на трафикираното лице
В работата с жертва на трафик консултантът не събира информация, която засяга досъдебното и съдебното производство. Ако жертвата реши да даде свидетелски показания, се провежда разпит от разследващ орган, който е предварително подготвен за състоянието ѝ и се отнася толерантно и с разбиране към нея. За да бъде избегната вторична виктимизация, разпитите трябва да се сведат до минимум.
Ако се прецени, че жертвата е в риск да напуска приюта, в който е настанена, или ако здравословното и емоционалното ѝ състояние не позволяват, срещата с разследващите органи се осъществява на територията на приюта. Разговорът с тях е строго конфиденциален и трябва да се осъществява без присъствието на трети лица, включително и на консултанта на жертвата.
Консултантът е на разположение по време на разпита и може да бъде повикан, ако емоционалното състояние на жертвата се влоши. В такива случаи е необходимо да се направи пауза, докато жертвата се успокои и може да продължи разговора с разследващите.
Препоръчително е жертвата да бъде винаги придружавана от адвокат по време на следствени действия, защото той:
- предоставя на разследващите органи своя съдебен адрес, за да може адресът на жертвата да се запази в тайна;
- помага на жертвата да изготви подробен писмен сигнал за извършеното престъпление;
- придружава жертвата по време на разпита ѝ и следи за спазване на процесуалните ѝ права и за предотвратяване на евентуално унизително отношение от страна на властите;
- в съответствие с емоционалното състояние на жертвата прави искане тя да бъде разпитана в „синя стая“, пред съдия и в присъствието на обвиняемия и неговия защитник;
- прави искане за запор на (част от) имуществото на трафиканта, за да обезпечи бъдещия граждански иск;
- придружава жертвата за предявяване на материалите по разследването, където заявява, че жертвата ще участва като частен обвинител и/или граждански ищец.
Стъпка 4. Подкрепа на жертвата свидетел/участник в съдебния процес преди, по време и след съдебния процес. Предотвратяване на вторична виктимизация
- оказва емоционална подкрепа;
- подготвя я за емоционалните последици от участието ѝ в различните фази на производството;
- помага ѝ по-добре да разбира и планира действията, които предприема с помощта на правния консултант;
- придружава я в съдебна зала, ако това се налага (чл. 264, ал. 1 НПК: с разрешение на председателя на съда);
- помага ѝ да се справи с психичните реакции в резултат на даване на свидетелски показания или явяване в съдебната зала;
- други.
- споделя информацията, свързана с оценката на риска за жертвата и нейните близки;
- подготвя процесуалния представител, дознателите и следователите за емоционалното състояние на жертвата и дава препоръки как да общуват с нея;
- в случай че бъде назначен от компетентните органи, предоставя експертно мнение за способността на жертвата да участва в производството въз основа на оценка на психичното ѝ състояние;
- в случай че бъде назначен от компетентните органи, предоставя експертно мнение за рисковете от повторно травмиране и други негативни последствия за психиката на жертвата в резултат от участието ѝ в производството.
- повторни разпити, когато това не е необходимо;
- визуален контакт между жертвите и обвиняемите, включително при даването на показания, например при разпит или кръстосан разпит, чрез подходящи средства, включително чрез използване на подходящи комуникационни технологии;
- даване на показания в открито заседание на съда; задаването на въпроси за личния живот, когато това не е необходимо.