Мерките за дългосрочна психо-социална подкрепа се прилагат, след като жертвата е преодоляла ситуацията на криза и след като е изтекъл периодът за размисъл, който е 1 месец. Жертвата трябва да е в относително стабилно емоционално състояние, да няма риск за живота и здравето ѝ и да разполага с базисни условия за живот.
Процедура за ползване на социални услуги:
За да може да ползва социални услуги за възстановяване и реинтеграция, жертвата на трафик е добре да има осигурено място за живеене и да има адресна регистрация на настоящ адрес. При тези условия тя може да ползва услуги, предоставяни като държавно делегирана дейност от съответната община или ако няма подходяща в тази община – в съседна.
1.За да се ползва услуга, жертвата на трафик попълва заявление в Дирекция „Социално подпомагане“, на базата на което след минимално проучване социален работник издава т.нар. Първоначална оценка на потребностите (ПОП), която е насочващ документ към социални услуги за терапия и възстановяване, финансирани като държавно делегирана дейност.
2.Пострадалото лице с ПОП отива в социалната услуга, лицензирана за терапия и рехабилитация на жертви на насилие и трафик, и там осъществява първоначален контакт за начало на оценка на нуждите и потребностите ѝ.
3.До 20 дни трябва да бъде направена Индивидуална оценка на потребностите, която съдържа идентифицираните нужди на жертвата на трафик и на база на нея се изготвя индивидуален план за грижа. Този план съдържа посоката на работа и срока на услугата. На база на този план със съгласието на пострадалото лице се подписва договор за социална услуга. Услугата може да е краткосрочна до шест месеца, средносрочна до една година и дългосрочна до три години. С оглед спецификата на работата с жертви на трафик и същността на услугата тя е не по-дълга от една година.
Жертвите на трафик може да ползват и услуги за възстановяване, предоставяни от частни доставчици на социални услуги (юридически лица с нестопанска цел или фирми), стига да има такива и те да са лицензирани в Агенцията по качество на социалните услуги. Съответната социална услуга трябва да е лицензирана за работа с групата потребители – жертви на трафик или жертви на насилие, за да може екипът да има експертиза за работа с този тип потребители.
Ако социалната услуга не се финансира като държавно делегирана дейност, а е проектно финансирана или е местна дейност на община, тогава жертвата на трафик отива директно в услугата и там попълва заявление и всички останали документи. От там нататък процедурата на работа е същата, като описаната по горе.
Стъпка 1. Участие на жертвата при вземане на решения и планиране на (ре)интегрирането ѝ
След преодоляване на първоначалната криза жертвата сама избира дали да потърси дългосрочна помощ. Тя получава информация от консултанта си за наличните възможности да получи подкрепа и насочване към подходящи социални услуги и програми.
В случай че жертвата преустанови контакта си с социалната услуга, консултантът договаря възможност за проследяващ контакт (среща, телефонно обаждане, писмо и др.) след определен период от време. Жертвата трябва във всеки един момент да може отново да се обърне към консултанта или организацията, която се е грижила за нея след приключване на първоначалния контакт. При напускане на услугата жертвата трябва да получи достатъчно информация в подходящ вид (например под формата на брошури с информация за служби), за да може да потърси помощ в момент, когато прецени, че ѝ е необходима.
Стъпка 2. Актуализиране на оценката на риска с оглед реинтеграцията на жертвата
В следващите етапи на работа с жертвата, след като ѝ е осигурено защитено място на пребиваване и не съществува заплаха за живота и здравето ѝ, се прави допълнителна оценка на риска. Тя включва оценка на риска от:
- социално изключване, маргинализиране и стигматизиране;
- попадане в нови ситуации на насилие и злоупотреба;
- безработица;
- бедност;
- невъзможност за продължаване на образованието поради неграмотност или липса на подходящи програми;
- липса на подкрепяща среда и ресурси за справяне;
- социални, религиозни или социокултурни фактори, препятстващи реинтеграцията;
- други.
На този етап оценката на риска се осъществява в сътрудничество от различните институции и организации, въвлечени в процеса на реинтеграция на жертвата.
Стъпка 3: Психологическа подкрепа за преодоляване на симптомите на посттравматичното стресово разстройство
Възстановяването от психичната травма изисква по-продължително време и постоянство. Дългосрочното психологическо консултиране и психотерапията имат за цел да помогнат на жертвата на трафик да се адаптира максимално добре към средата. Консултациите са насочени към възвръщане на емоционалната устойчивост и заздравяване на вътрешните психични ресурси, възстановяване на чувството на доверие, чувството за справяне и способността за интимност.
Възстановяването след психична травма се разгръща в три области:
І: Възстановяването на чувството за сигурност;
ІІ: Припомняне и скърбене (траур) по повод преживяното насилие;
ІІІ: Възстановяването на обичайния начин на живот.
Стъпка 4. Консултиране на семейството и близкото обкръжение на пострадалите
Консултациите са необходими, за да може жертвата да се върне в подкрепяща и толерантна следа и да се избегне повторното ѝ виктимизиране. Целта е да се мобилизират естествените системи на подкрепа на жертвата – семейство, партньори и приятели.
Включването на близките на жертвата в процеса на реинтеграция става само с изричното съгласие на жертвата и след прецизна оценка на риска, в която се проучват въпроси като:
- участвали ли са близките ѝ директно или индиректно в процеса на трафикиране;
- упражняват ли други форми на насилие над жертвата;
- жертвата била ли е свидетел на насилие в семейството;
- какви са нагласите на близките спрямо жертвата – склонни ли са да я обвиняват, има ли риск от социално изключване; има ли риск от злоупотреба; може ли да бъде отхвърлена на религиозна основа;
- имат ли хората от близкото ѝ обкръжение достатъчна социална и емоционална компетентност да подкрепят жертвата;
- разполагат ли с минимум средства и условия за живот;
- други.
Стъпка 5. Създаване на умения за реализиране в социална среда
- повишаване на информираността за личните права и
- насърчаване на уменията да бъдат отстоявани;
- повишаване на самочувствието и самооценката и преодоляване на идентичността на жертва;
- развиване на умения за управление и контрол върху собствения живот;
- създаване и следване на реалистични житейски планове.
- създаване на умения за общуване без насилие и злоупотреби;
- развиване на базисни знания за устройството и функционирането на обществото, неговите институции и закони;
- повишаване на доверието в институциите;
- умения за добро лично представяне;
- умения за запазване на личната тайна по отношение на преживения трафик.
Стъпка 6. Развиване на умения за реализация на пазара на труда
Процесът на развиване на умения за реализиране на пазара на труда се нарича овластяване, защото насърчава развитието на самооценката и уважава автономната позиция на жертвата на трафик. Целта на овластяването е да се стимулират активността, инициативността, адекватната оценка на собствените ресурси за търсене на професионална реализация. Консултациите по овластяване може да са индивидуални или групови. В рамките на консултирането се развива чувствителност към рисковите ситуации в процеса на търсене на работа и умения за структуриране и обективно оценяване на реални житейски казуси. Овластяването включва дейности като:
- преценка на трудовите умения и компетентности;
- организиране на образователни дейности за квалификация и преквалификация;
- запознаване с функционирането на пазара на труда;
- подпомагане на самостоятелното търсене на работа;
- подготовка на документи за кандидатстване;
- улесняване на комуникацията с работодателите;
- консултиране за стартиране на собствен бизнес;
- други.
Стъпка 7. Социално консултиране и застъпничество
- възстановяване на социалните права и статут на жертвата;
- справяне с различни практически нужди.
Стъпка 8. Възстановяване на социалните и здравноосигурителните права на жертвата
Ако жертвата на трафик е отсъствала продължително от страната (повече от 183 дни) или по друга причина не е плащала здравноосигурителни вноски, след завръщането си може да възстанови здравноосигурителните си права след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано, или след еднократно заплащане на 12 здравни вноски.
Ако жертвата отговаря на условията по Закона за социалното подпомагане за получаване на социални помощи, здравноосигурителните вноски се поемат от републиканския бюджет. За тази цел се подава молба към дирекцията „Социално подпомагане“ по настоящ адрес.