Протоколът от Палермо (2000 г.)
Протоколът за предотвратяване, възпиране и наказване на трафика на хора, особено жени и деца, допълва Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, специално в контекста на престъплението трафик на хора. Влязъл в сила на 25 декември 2003 г., той е първият глобален правнообвързващ инструмент с международно съгласувана дефиниция за трафика на хора и задължава страните да криминализират трафика на хора. Протоколът има за цел превенцията и борбата с трафика на хора, като задължава страните по него да оказват закрила и помощ на жертвите на трафик и насърчава международното сътрудничество за разследване на трафика и наказателно преследване на извършителите.България е страна по Протокола от Палермо. След присъединяване на Европейския съюз към Протокола той е задължителен за всички държави, членки на ЕС.Протоколът въвежда някои важни принципи по отношение на жертвите на трафик, като:
- Съгласието на дадена жертва на трафик на хора относно намерението за експлоатация се счита за невалидно, в случай че са използвани заплаха, измама, заблуда, злоупотреба с уязвимо положение или др.
- се приема за жертва на трафик дори експлоатацията още да не е осъществена, ако е било подложено на набиране, транспортиране, прехвърляне или укриване с използване на заплаха, измама, заблуда, злоупотреба с уязвимо положение или др.
- Набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на деца за целите на експлоатацията следва да се счита за вид „трафик на хора“, дори и ако това не включва заплаха, измама, заблуда, злоупотреба с уязвимо положение или др.
Конвенция на ООН за статута на бежанците от 1951 г.
Конвенцията съдържа изключително важния принцип за забрана на връщането, известен с френския термин non-refoulement. Той включва забрана за връщането на лицата, търсещи убежище, на място, където животът или свободата им ще бъдат застрашени.Забраната за връщане е приложима по отношение на жертви на трафик, които се страхуват от преследване или други сериозни наранявания в страната си на произход,
в степен, която съставлява преследване, тормоз, заплахи или сплашване от страна на властите в страната на произход.Форми на преследване на жертвите на трафик:
- риск от повторно въвличане в трафик;
- отмъщение от страна на трафикантите/експлоатиращите, в случай че жертвата е избягала или е сътрудничила на властите за наказването на извършителите;
- социална изолация или дискриминация.
Конвенция на ООН за правата на детето
Конвенцията въвежда принципа за съблюдаване на най-добрия интерес на детето във всички действия и мерки, които се предприемат по отношение на детето, както и правото на детето да бъде изслушано и възгледите му да се вземат предвид по всички въпроси, които го засягат.