Протоколът за предотвратяване, възпиране и наказване на трафика на хора, особено жени и деца, допълва Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, специално в контекста на престъплението трафик на хора. Влязъл в сила на 25 декември 2003 г., той е първият глобален правнообвързващ инструмент с международно съгласувана дефиниция за трафика на хора и задължава страните да криминализират трафика на хора. Протоколът има за цел превенцията и борбата с трафика на хора, като задължава страните по него да оказват закрила и помощ на жертвите на трафик и насърчава международното сътрудничество за разследване на трафика и наказателно преследване на извършителите. България е страна по Протокола от Палермо. След присъединяване на Европейския съюз към Протокола той е задължителен за всички държави, членки на ЕС. Протоколът въвежда някои важни принципи по отношение на жертвите на трафик, като:

• Съгласието на дадена жертва на трафик на хора относно намерението за експлоатация се счита за невалидно, в случай че са използвани заплаха, измама, заблуда, злоупотреба с уязвимо положение или др.
• се приема за жертва на трафик дори експлоатацията още да не е осъществена, ако е било подложено на набиране, транспортиране, прехвърляне или укриване с използване на заплаха, измама, заблуда, злоупотреба с уязвимо положение или др.
• Набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на деца за целите на експлоатацията следва да се счита за вид „трафик на хора“, дори и ако това не включва заплаха, измама, заблуда, злоупотреба с уязвимо положение или др.