Наказателен кодекс
Раздел IX от Наказателния кодекс криминализира трафика на хора, като определя елементите на престъплението трафик на хора – както вътрешен, така и трансграничен трафик (вж. дефиниции).
Освен набирането, транспортирането, укриването или приемането на отделни лица или групи от хора с цел експлоатация, наказуемо е и използването на жертви на трафик за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им.
В Наказателния кодекс съществува и клауза за ненаказуемост (член 16а НК) на жертвите на трафик за престъпните деяния, които са били принудени да извършват, докато са били в ситуация на трафик.
Закон за борба с трафика на хора
Законът за борба с трафика на хора най-общо определя законовите задължения на различни държавни институции, които противодействат на трафика на хора, и тяхното взаимодействие. Определени са статутът и задачите на приютите, центровете и комисиите за предоставяне на закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, както и мерките за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, особено на жени и деца.
В Закона се определя и предоставянето на статут на специална закрила на жертвите на трафика на хора, които сътрудничат на разследването (вж. права на жертвите).
Законът не предвижда изричен срок за размисъл и възстановяване за жертвите на трафик. Той се извежда имплицитно от разпоредбата на член 26, който предвижда, че след идентифициране на жертви на трафик на хора органите на досъдебното производство (полиция, прокуратура, следствие) са длъжни незабавно да ги информират за възможността да получат специална закрила, ако в едномесечен срок декларират съгласието си да сътрудничат за разкриване на престъплението. Този срок може да бъде удължен до два месеца, ако жертвата на трафик е дете.
Наказателно-процесуален кодекс
Наказателно-процесуалният кодекс определя най-общо правата на жертвите на трафик на хора в наказателното производство за разкриване на престъплението и наказване на извършителите.
Жертвите на трафик могат да участват в наказателното производство като свидетели, граждански ищци и/или частни обвинители.
Като свидетели те дават свидетелски показания в досъдебното производство. Тук от значение е да се избягва виктимизиране и травмиране на жертвите, като за целта могат да се ползват предвидената в НПК възможност разпитът да се извършва в присъствието на съдия, за да се избегне повторен разпит на жертвите в съдебната фаза на наказателното производство.
НПК въвежда и понятието „специфични нужди от защита“ на свидетел във връзка с участието му в наказателното производство. Такива са налице, когато е необходимо прилагане на допълнителни средства за защита от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, емоционално или психическо страдание, включително за запазване на достойнството на пострадалите по време на разпит.
Специфичните нужди от защита се установяват с експертиза.
Разпит на свидетел със специфични нужди от защита се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция.
Жертвата на трафик може да се конституира и като граждански ишец в съдебното производство и да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от престъплението (вж. Обезщетение). За целта обаче жертвата на трафик трябва да бъде подпомогната от адвокат (вж. Правна помощ).
Жертвата на трафик може да се включи в процеса и като частен обвинител. Така се дават по-големи възможности за обективно изследване на обстоятелствата. Освен това частният обвинител не е обвързан с обвинителната позиция на прокурора (държавния обвинител) – ако той заяви, че не поддържа обвинението, частният обвинител може да продължи да го поддържа. Жертвите на трафик имат нужда от адвокат, за да упражнят това свое право.
НПК допуска наказателното производство да приключи със споразумение между прокурора и обвиняемия, което се одобрява от съда и има сила на присъда. Споразумение се допуска за определена категория дела, но не и за тежки умишлени престъпления или такива, чрез които е причинена смърт. Една от предпоставките за сключване на споразумение е възстановяването или обезпечаването на причинените от престъплението имуществени вреди. Друга предпоставка за споразумение в съдебната фаза на наказателното производство е съгласието на всички страни за прилагане на споразумението. Тоест ако жертвата на трафик е конституирана като граждански ищец и/или частен обвинител, тя трябва да даде съгласието си за споразумението.
НПК допуска и възможността за налагане на ограничителни мерки по отношение на обвиняемия за избягване на контакт с жертвата на трафик, например забрана да доближава жертвата, да осъществява контакт с нея или да посещава определени места, които жертвата посещава.
Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство,
предвижда и специална защита на участниците в наказателното производство, включително и техните близки. Мерките включват лична физическа охрана, настаняване на безопасно място, промяна на местоживеенето в страната, релокация в друга държава, до най-радикалната – промяна на самоличността.
Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
Законът за правната помощ
урежда реда и условията за получаване на безплатна правна помощ – консултация или процесуално представителство.
Жертвите на трафик имат право на безплатна правна помощ за консултация и подготвяне на документи за завеждане на дело. В случай че не разполагат с доходи и желаят да им бъде назначен служебен адвокат, те имат право да поискат такъв. Преценката е на прокуратурата или съда в зависимост от фазата на наказателното производство (досъдебна или съдебна) (вж. Правна помощ).
Закон за убежището и бежанците
Жертвите на трафик на хора от трети страни могат да получат закрила от държавата, ако отговарят на условията за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут.
Статутът на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея (по силата на Конвенцията за бежанците от 1951 г.).
Жертвите на трафик могат да получат и хуманитарен статут, ако са принудени да напуснат или да останат извън държавата си по произход, тъй като в тази държава са изложени на реална опасност от тежки посегателства, като:
- смъртно наказание или екзекуция;
- изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България.
Законът за убежището и бежанците съдържа и забрана за връщане съгласно Конвенцията за бежанците от 1951 г. Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Жертвите на трафик от трети страни се считат за чужденци от уязвима група. Това особено положение трябва да се отчита на всички етапи в процедурата по предоставяне на статут, включително и по отношение на настаняване в приемни центрове и предоставяне на медицинска помощ и подкрепа.
Закон за чужденците в Република България
Със Закона се определят условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат България.
Жертвите на трафик на хора – граждани на трети страни, могат да получат разрешение за продължително пребиваване, ако са получили статут на специална закрила съгласно Закона за борба с трафика на хора. За тази цел те трябва да са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика. (Вж. Права на жертвите).
Закон за социалните услуги
Новият Закон за социалните услуги (в сила от 1 юли 2020 г.) въвежда общодостъпни и специализирани социални услуги. Общодостъпни са услугите за информиране, консултиране и обучение, които се предоставят за срок до два месеца, а специализирани са услугите, които се предоставят при определен риск за здравето и живота или развитието на дадено лице за срок до три месеца, една година или три години.
Законът предвижда, че право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или реализиране на права, независимо от възрастта, здравното състояние, образованието, доходите, социалното и имущественото състояние. Забранена е всякаква дискриминация при предоставянето на социални услуги.
Общодостъпните социални услуги се ползват без насочване и без предварителна оценка на потребностите. Специализираните социални услуги се ползват след насочване от дирекция „Социално подпомагане“, включително и по отношение на жертвите на трафик на хора.
В случай на необходимост от спешна подкрепа на жертви на трафик в кризисна ситуация социалните услуги се предоставят без насочване, като доставчикът на услугата незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 77, ал. 3).
В Закона изрично е предвидено (чл. 104, ал. 1, т. 6), че жертвите на трафик не заплащат такса за ползваните социални услуги „подкрепа“ и „осигуряване на подслон“. Съгласно Допълнителните разпоредби, осигуряването на подслон е „временно настаняване в безопасна среда“ за жертви на домашно насилие и трафик на хора.
Децата, жертви на трафик от страна на родител или друго лице, на което са възложени грижите за детето, се настаняват извън семейството в социални услуги за деца, жертви на трафик.
Когато един доставчик на социална услуга достигне максималния брой на потребители и не може да настани повече лица в подслон, например, се изготвя списък на чакащите, като осигуряването на услуги става съгласно поредността на вписване. Това не важи обаче в случаите на нужда от спешна подкрепа на лица в кризисна ситуация и жертви на домашно насилие и трафик.
Закон за закрила на детето и Правилник за неговото прилагане
Законът за закрила на детето предвижда специална закрила за деца в риск (чл. 5). Съгласно Закона, „дете в риск“ е дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание във или извън семейството му; за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. Координационен механизъм към дирекция „Социално подпомагане“ осигурява защитата на деца в риск и деца, жертви на насилие или експлоатация. Екипът се ръководи от социален работник и задължително включва представители на МВР, на районната прокуратура и на общината, като по преценка на ръководителя на екипа могат да се канят за участие и други специалисти, напр. лекар, представител на учебното заведение на детето, представител на регионалното управление по образованието и т.н. (чл. 36г Закон за закрила на детето).
В случаите, когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, пострадалото дете може да бъде настанено извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик. В такива случаи дирекция „Социално подпомагане“ може да се обърне към съда или прокуратурата за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Закона за защита от домашното насилие (чл. 36д, ал. 4).