Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора
(в сила за България от 18 юни 2007 г.) има за цел:
- предотвратяване на трафика на хора;
- закрила на жертвите на трафик;
- наказателно преследване на трафикантите на хора;
- и насърчаване на координирането на националните действия и международното сътрудничество.
Основната добавена стойност на Конвенцията е нейната насоченост към правата на човека и закрилата на жертвите. Конвенцията определя трафика на хора като нарушение на човешките права и престъпление срещу достойнството и неприкосновеността на човешката личност. Националните органи носят отговорност, ако не предприемат необходимите действия за предотвратяване на трафика на хора, закрила на жертвите и ефективно разследване на случаите на трафик на хора.
Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора
Директивата разширява спектъра на престъплението трафик на хора, като включва и други форми на експлоатация (принудителна просия, експлоатация на престъпни дейности, трафик с цел премахване на органи). Тя също така задължава държавите членки да предоставят подходяща закрила и подкрепа на жертвите преди, по време на и след приключване на наказателното производство.
Директивата съдържа и изрична забрана за наказателно преследване и наказване на жертвите на трафик за престъпленията, извършени принудително и в ситуация на трафик на хора.
Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи
Директивата определя условията за издаване на разрешение за пребиваване за ограничен период в зависимост от продължителността на националната процедура, приложима по отношение на гражданите на трети страни, които сътрудничат в борбата срещу трафика на хора или срещу помощта за незаконната имиграция.
Директивата се прилага и по отношение на жертви на трафик, които са влезли нелегално на територията на държава членка.
Директивата изрично указва, че властите предоставят срок за размисъл на жертвите, за да направят информиран избор дали да сътрудничат на властите, като през това време получават необходимото настаняване, медицинска и психологическа помощ, правна и лингвистична помощ съгласно националното законодателство.
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления
- мерки за избягване на визуалния контакт между жертвите и извършителите;
- изслушване на жертвата, без тя да присъства физически в съдебната зала, чрез използването на комуникационни технологии;
- избягване на ненужно разпитване на жертвата относно личния ѝ живот;
- изслушване на жертвата при закрити врати.
Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления
Директивата гарантира правото на жертви на тежко умишлено престъпление, което е извършено в държава членка, различна от тази, в която те обичайно пребивават, да предявят иск за обезщетение пред компетентния орган в съответната държава членка.
По отношение на мигрантите, наред с Женевската конвенция за статута на бежанците (1951 г.), за държавите членки на ЕС са приложими и следните правила относно предоставяне на международна закрила на жертвите на трафик на хора:
- Директива 2013/33/EС – Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (Преработена Директива 2003/9/EО за приемането).
- Директива 2011/95/EС – Минимални стандарти за признаването и статута на бежанците/лицата със субсидиарна закрила. Жертвите на трафик се признават за „уязвими лица“.
- Директива 2013/32/EС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (Преработена Директива 2005/85/EО за процедурите).
По силата на тези правила обстоятелството, че едно лице е било жертва на трафик или е изложено на риск да стане жертва на трафик на хора, може да определи изискванията за международна закрила и дали на жертвите на трафик се предоставя статут на бежанец или субсидиарна закрила.
Директива 2008/115/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни – съгласно Директивата не се издава забрана за влизане на жертви на трафик, на които е издадено разрешение за пребиваване и които сътрудничат на властите.