Кризисната интервенция е спешна краткосрочна психологическа и социална помощ, насочена към най-неотложните нужди на жертвата. Целите на кризисната интервенция са:
- защита: жертвите се настаняват на безопасно и сигурно място;
- превенция: бързата интервенция предотвратява развитието на по-сериозни психологически и социални проблеми за жертвите на трафик;
- подкрепа: психологическата работа намалява болката и стреса от преживяното, разширява възможностите за справяне.
Кризисната интервенция се осъществява според критерии и стандарти, които представляват част от Националния механизъм.
Стъпка 1. Спешно настаняване в приют за жертви на трафик или в подслон за жертви на насилие
- Завръщането на жертвата в обичайната ѝ среда крие рискове.
- Жертвата е в тежко емоционално състояние и се нуждае от време за възстановяване.
- Жертвата (или децата ѝ, ако я съпровождат) се нуждае от специализирана грижа, която може да се предостави в центъра или в друга организация в близост до него (в същото населено място).
- Жертвата се възползва от период на размисъл.
- Жертвата е в процедура на издаване/възстановяване на документи за самоличност.
- Жертвата дава показания пред полицията и прокуратурата или изчаква съдебно-следствени процедури.
- Жертвата не разполага с лични ресурси – няма къде да преспи, няма дом, няма близки и роднини, при които може да отседне.
- Други.
- самостоятелно легло (включително и за децата, ако придружават жертвата);
- храна;
- баня и тоалетна;
- санитарни принадлежности;
- вещи от първа необходимост;
- други.
- свободен режим – жертвата може да напуска центъра и да се връща самостоятелно в рамките на Правилника за вътрешния ред. Контактите ѝ с външни лица не се ограничават;
- полусвободен режим – жертвата няма право да посещава определени места или да се среща с определени хора. Може да излиза с придружител;
- затворен режим – жертвата няма право да напуска територията на центъра.
Стъпка 2. Предоставяне на спешна психологическа подкрепа
В защитена и подкрепяща среда жертвата на трафик получава емоционална подкрепа, за да преодолее шока, напрежението и силните емоции. Тя има възможност да се запознае с възможностите за справяне и да направи план за практическите стъпки, които трябва да предприеме, за да възвърне равновесието си. Всяка от жертвите, настанена в приют/подслон, има възможност да разговаря индивидуално с консултант.
В случай че приютът/подслонът не може да осигури консултант, лицето се насочва към програми, които предоставят психологическо консултиране и кризисна интервенция.
Психологическите консултации са доброволни и са включени в индивидуалния план за действие. Консултантът договаря с жертвата броя, честотата и времето на сесиите за спешна психологическа подкрепа.
Стъпка 3. Предоставяне на спешна социална, медицинска и хуманитарна помощ
Жертвите на трафик имат нужда от интензивна социална подкрепа за посрещане на най-належащите им нужди, отразени в плана за подкрепа.
- Потребности от медицински характер
При спешност жертвата се настанява, като се използва системата на Спешна медицинска помощ.
Когато се налага хоспитализация и услуги, които са извън условията на спешност, и жертвата е с прекъснати здравноосигурителни права, е необходимо те да бъдат предварително възстановени по реда на „Закона за здравното осигуряване“.
Ако лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, то заплаща стойността на оказаната му медицинска помощ. При наличие на условията, съгласно Постановление №17 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.), медицинската помощ се заплаща от бюджета на МТСП. Това се случва чрез:
- заплащане на дължимите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 109, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване;
- прилагане на Закона за социалното подпомагане (виж Стъпка 7 от Мярка 3.1.).
- Издаване на документи за самоличност
Издаването на нови лични документи става на общо основание, по реда, определен от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Жертвата на трафик подава заявление до Министерството на вътрешните работи по постоянен адрес. Заявлението се подписва лично от лицето в присъствието на упълномощено длъжностно лице. Според ЗБЛД лицето може да не се яви лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, когато са му снети необходимите биометрични данни до 4 г. и 11 м. от датата на подаване на заявлението. Личните документи се получават лично, а по изключение (когато заявлението е било подадено лично) – от упълномощено лице, което представя нотариално заверено изрично пълномощно.