Стандартни оперативни процедури за ЧУЖДЕНЦИ

МЯРКА 2.1.

КРИЗИСНА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Ако чужденецът, жертва на трафик, не е настанен в център за жертви на трафик, кризисната интервенция се осъществява от институцията, в която е настанен. Това са Държавната агенция за бежанците – за чуждите граждани, търсещи закрила и дирекция „Миграция“ на МВР – за нелегално пребиваващите.

  • Търсещи закрила

Чужденецът се настанява в център на Държавната агенция за бежанците след преценка на здравословното му състояние, семейното и материалното му положение. Чужденецът се подлага на медицински преглед и изследвания, като при необходимост остава под карантина, докато станат известни резултатите.

Когато чужденецът разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности, може да получи разрешение за настаняване за своя сметка на избран от него адрес.

Чужденците, търсещи закрила, по време на производството за предоставяне на международна закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) имат право на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани, на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани. Те могат да бъдат насочвани към всички институции и организации, достъпни за българските граждани.

На чужденците, търсещи закрила, се издават документи, които удостоверяват, че лицето се намира в производство за международна закрила.Държавната агенция за бежанците следва разработени „Стандартни оперативни процедури за превенция и реакция при сексуално и свързано с пола насилие“, включително и при трафика на хора. В рамките на 48 часа на пострадалия чужденец се осигурява безопасна среда със съответните грижи. Спазва се изискването за поверителност и съобразяване с неговите желания.

Установяват се непосредствените потребности и се прави подходящото насочване към услуги, предоставяни от други доставчици. Пострадалият чужденец има свободата да упражни правото си да реши да не уведоми за инцидента. Дори и да вземе това решение, би трябвало да му се окаже съдействие по всички възможни начини.

Всеки служител на ДАБ, който получи информация за пострадал от насилие, незабавно уведомява за това директора на дирекция „Социална дейност и адаптация“ към ДАБ или друго официално посочено лице в ДАБ, ВКБООН или служител на НПО, която работи с бежанци.
Попълват се следните документи:

  • Формуляр за уведомяване за случай (попълва се от социален експерт на дирекция „Социална дейност и адаптация“ към ДАБ в рамките на 24 часа);
  • Формуляр за даване на съгласие от страна на засегнатото лице.

ДАБ е водеща организация, тя получава всички уведомителни формуляри и поддържа базата данни.

  • Нелегално пребиваващи

В Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) се настаняват чужди граждани, когато е невъзможно да се изпълнят наложените им мерки по чл. 41 (принудително отвеждане до границата) и по чл. 42 (експулсиране) заради:

  • липса на национален документ за задгранично пътуване или на други документи, необходими за извеждане от страната;
  • липса на средства за закупуване на билет за пътуване;
  • необходимост от осигуряване на транспортна връзка до страната на произход или трета сигурна държава;
  • незавършило производство за предоставяне на международна закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ);
  • здравословно състояние на лицето, непозволяващо транспортиране.

СДВНЧ осигурява на настанения чужденец легло, подходящо облекло, безплатна храна и медицинска помощ, условия за поддържане на лична хигиена, условия за ежедневен престой на открито, възможност за среща с адвокати, роднини, близки и официални представители на съответните дипломатически и/или консулски представителства.

Лицето се придружава до СДВНЧ от служител на МВР и при настаняването му се изготвя приемо-предавателен протокол за предаването му, който се включва към личното му дело. В СДВНЧ се води регистър за настанените чужденци.

Нелегално пребиваващите чужденци имат ограничени права. За да бъдат посрещнати някои от техните спешни нужди, те се насочват към услуги, предоставяни от неправителствени и международни организации (МОМ, Каритас, АСЕТ, Червен кръст, Хелзинкски комитет).

Кризисната интервенция по отношение на нелегално пребиваващи, които не са настанени в СДВНЧ по принудителен ред, следва да бъде предприемана директно от компетентните институции и доставчици на услуги, ангажирани с подкрепа на жертвите по ЗБТХ.