Съществуват множество фактори, които правят мигрантите, бежанците и търсещите убежище уязвими към трафик на хора, след като са влезли на територията на ЕС.
Факторите за уязвимост не са индивидуални характеристики, те не представляват недостатъци на лицето. Те са резултат от неспособността на обществото да предложи добри решения за справяне с тях. Рисковите фактори и/или уязвимостите могат да бъдат от значение за процедурите за разпит/изслушване и закрила по време на участието на жертвите в наказателно производство, за определяне на статут, за предотвратяване на експулсиране и депортиране, за намиране на трайно решение за осигуряване на по-високо обезщетение и др.
Лични характеристики
Проблеми на интеграцията в Европа
Процедури, практики и законодателство
Възрастта е един от най-важните фактори на уязвимост, като младите жени са изложени на по-голям риск от трафик (Randle, 2020), особено с цел сексуална експлоатация. Възрастта е рисков фактор и източник на уязвимост и за мъжете. Увеличават се случаите на сексуална експлоатация на млади мъже и момчета в контекста на миграцията. Непридружените непълнолетни лица, независимо от техния пол, са сред групите, изложени на най-висок риск (UNHCR, 2020).
Полът е друг основен рисков фактор за трафика на мигранти, бежанци и търсещи убежище, като жените и момичетата са непропорционално засегнати от трафик и експлоатация. Полът засилва въздействието на другите рискови фактори, като възраст, икономически статус, семейно положение и др. (Randle, 2020). Половата идентичност и сексуалната ориентация са фактори на уязвимост, които тепърва ще бъдат изследвани.
Хората от ЛГБТ общността сред мигриращите са изправени пред по-висок риск, тъй като често са маргинализирани в своята среда и в семействата си (UNODC, 2021).
Здравето, включително психичното здраве, предразполага към уязвимост към трафик. Тук се включват хронични или остри заболявания, свързани с употребата на животоспасяващи лекарства (като ХИВ, диабет, астма и др.), които може да се окажат дефицитни по време на миграция и да принудят болните или техните близки да се поддадат на различни форми на експлоатация, за да си ги набавят. Мигрантите е по-вероятно да се окажат с незадоволени медицински нужди по различни причини, като: липса на достъп или ограничен достъп до здравни услуги, липса на знания как се
осъществява достъпът до медицински услуги, липса на финансови ресурси, езикова бариера и недобре адаптирани национални системи на здравеопазване към техните специфични нужди (EC, 2020b). Различните форми на физическо увреждане може да бъдат свързани с риск от трафик с цел просия. Психичната травма може да доведе до емоционален дисбаланс и да повлияе на поведението по начин, който излага засегнатите лица на риск от насилие и трафик. Различни проблеми с психичното здраве
биха могли да попречат на адекватната преценка на реалността, да повлияят на поведението и да създадат риск от трафик. Психичните проблеми често са използвани от трафикантите. Например симптомите на хипоманийните състояния включват сексуализирано поведение или липса на лични граници. Зависимостта от вещества и менталните дефицити също представляват рискови фактори. Жените са допълнително уязвими по отношение на репродуктивното си здраве, особено ако са бременни или
скоро са родили.
Националността и етническата принадлежност се обсъждат в някои проучвания като рискови фактори в страната на дестинация или транзит, тъй като в ЕС се дава приоритет на националностите, за които се счита, че са изложени на по-висок риск и е по-вероятно те да отговорят на изискванията за международна закрила (напр. граждани на Сирия, Ирак, Афганистан) (Brunovskis & Surtees, 2017). Бежанците за разлика от имигрантите имат право на заселване на безопасни места и да не бъдат връщани на места, където съществува заплаха за живота и здравето им (принципът на забрана за връщане). Ето защо при имигрантите рискът от трафик или злоупотреба може да бъде подценен, ако те трябва да бъдат върнати в страните на произход или изведени извън границите на ЕС.
Мигрантите трябва да намерят подслон и работа или да спечелят пари по-бързо, за да продължат пътуването си. Това ги поставя в по-уязвима ситуация да приемат съмнителни предложения, които може да включват експлоатация. В стремежа си да стигнат до желаната дестинация имигрантите използват услугите на лица, които превеждат незаконно мигранти през граница, които лесно се превръщат в трафиканти.
Икономически статус. За някои мигранти бедността е причина да търсят по-добро препитание в Европа. Други влагат всичките си спестявания, за да използват услуги на лица, които превеждат незаконно мигранти през граница. Липсата на доходи и възможност за работа след влизането в ЕС е сериозен рисков фактор. Хората, които са получили международна закрила или имат разрешение за дългосрочно пребиваване, имат право на работа, но съществуват редица пречки, чието преодоляване отнема време. Такива са езиковата бариера, липсата на валидни документи, доказващи нивото
на образование или професионален опит, липсата на познания за пазара на труда в страната на пребиваване. Често мигрантите,особено жените, са принудени да работят на ниско платени позиции, под нивото им на квалификация, или са ангажирани в сивия сектор, където работят без договор, осигуровки и спазване на трудовите им права. Рискът от експлоатация в условия на нерегламентиран труд е много висок. Други пряко свързани фактори са ниските нива на образование, липса на професионална квалификация и трудов опит, които затрудняват интеграцията и са предупредителен знак за уязвимост и виктимизация. Редица проучвания показват, че факторът бедност засяга в по-голяма степен жените поради традиционно по-ниските нива на образование
и липсата на професионален опит (Randle, 2020).
Семейното положение е фактор, който засяга предимно жените и идва от
традиционните разбирания за ролята им в семейството като икономически зависими и без свобода да правят житейски избор. Жените са отговорни за грижата за децата. В повечето случаи те са системно обект на отношения, които могат да бъдат описани като насилие, основано на пола, включително домашно насилие. Изолацията и зависимостта, липсата на образование и професионален опит поставят бариери пред интеграцията.
Жените остават затворени и изолирани без достъп до ресурси, поради което може да станат жертви на трафик (Spampinati, C. et al., 2020). Необвързаните жени бежанки са изправени пред висок риск от трафик с цел сексуална експлоатация поради икономическия им статус, липсата на професионални умения и семейна подкрепа (Randle, 2020).
Религиозните вярвания и практики, които изповядват неравенство между мъжете и жените, често действат като мотив за жените да мигрират. Те бягат от принудителни бракове, генитално осакатяване, престъпления, основани на честта, домашно насилие и други форми на насилие, основано на пола. Страховете от преследване могат да увеличат уязвимостта спрямо трафик.
Независимо че повечето, ако не и всички държави, членки на ЕС, разполагат със системи за подкрепа на мигранти, бежанци и търсещи убежище, съществуват редица сериозни пречки пред интеграцията на хората в миграция, които ги правят уязвими да станат жертви на злоупотреби и трафик на хора в рамките на ЕС. Такива пречки са:
Непознаване на местния език, което им пречи да общуват с местната общност и институциите, от които могат да получат помощ. Те не могат да получат ясна и разбираема информация за правата и възможностите, които имат, за достъпните услуги или имат затруднения да обяснят проблемите си. Жените, които са изолирани у дома заради семейните традиции и/или отглеждат децата си, се затрудняват да научат езика
достатъчно добре, за да се интегрират в обществото. Социалната изолация е една от уязвимостите, които трафикантите използват за набиране на жертви (Spampinati, C. et al., 2020).
Социо-културните бариери, които мигрантите трябва да преодолеят по време на процеса на интеграция и приспособяването към нова култура, могат да причинят тежък стрес (Wang, Z.; de Graaf, T.; Nijkamp, P., 2018). Интеграцията е дълъг процес и включва разбирането, приемането и спазването на различни и понякога противоречащи на техните собствени социални норми и ценности, религиозни вярвания, семейни традиции, норми за социално взаимодействие (Wang, Z.; de Graaf, T.; Nijkamp, P., 2018). Културните бариери пречат на жените да намерят работа и да постигнат равенство и автономност. Заради липса на финансови средства мигрантите не могат да се включват в различни дейности на общността, които улесняват интеграцията – спортни клубове, културни дейности и други. В зависимост от нивото на адаптация мигрантите могат да се окажат в ситуация на интеграция, асимилация, изолация или маргинализация (Constant, A.; Gataullina, L.; Zimmermann, F., 2006). Социалната изолация и маргинализацията могат лесно да бъдат използвани от трафикантите, които често принадлежат към същите мигрантски групи и упражняват власт и контрол в тези затворени общности.
Дискриминацията, предразсъдъците, стигмата и други негативни нагласи към мигрантите, бежанците и търсещите убежище представляват сериозна бариера по пътя към интеграцията. В европейските общества се наблюдава дискриминация при достъпа до пазара на труда въз основа на етническа принадлежност, пол, култура, религия, изисквания за високо ниво на владеене на местния език. Работодателите предпочитат
да наемат местни работници. Мигрантите, бежанците и търсещите убежище често не съобщават за престъпленията, които са претърпели, поради страх от предразсъдъци и дискриминация, които биха попречили на властите да ги приемат сериозно. Това е пример как предразсъдъците и дискриминацията могат да ограничат влиянието на закона и достъпа до услуги за тези, които са подложени на дискриминация (UN Department of Economic and Social Affairs, 2018).
Липсата на достъп до правна помощ излага на риск живота и здравето на хората в миграция. Те се нуждаят от юридически представител, когато става въпрос за процедури, свързани с техния статут, които могат да бъдат времеемки, а решенията често са обжалвани. Тези хора се нуждаят от правен съветник и по други граждански, административни или наказателни процедури – брачни въпроси, трудовоправни въпроси, започване на собствен бизнес, обезщетения, достъп до социална закрила и
помощи, предявяване на искове, повдигане на обвинения или просто ориентиране в правните, социалните, трудовите системи и процедури. За много жени правната помощ е единственият начин да преодолеят домашното насилие, което са търпели от години.
Управлението на миграционния процес от страна на държавата може да се превърне в рисков фактор, ако се дава приоритет на сигурността и противодействието на незаконната миграция за сметка на превенцията на трафика на хора. Незадоволителната идентификация на жертвите, криминализирането на някои жертви на трафик, липсата на подходяща подкрепа за транзитно преминаващите са пряка последица от политики, които не са чувствителни към уязвимостта към трафика на хора.
Ускореното производство, което има за цел по-бързото разглеждане на молбите за убежище, както и процедурите за връщане, не позволяват анализ на рисковите фактори (Forin, R. et al., 2018).
Рестриктивните миграционни политики не позволяват на експертите, работещи на първа линия, да идентифицират жертвите на трафик (Forin, R. et al., 2018). Строгите мерки принуждават мигрантите да избират рисковани пътища за пресичане на границите, което ги излага на риск от трафик (La Strada International, 2020).
Регламентът „Дъблин III“ има основна роля за достъпа на жертви на трафик до разрешения за пребиваване, предоставени чрез процедури за убежище. Възможността хората да получат убежище зависи от държавата, която разглежда молбата им. Не всички държави разполагат с проактивни механизми за идентифициране на жертви на трафик или на хора, изложени на риск от трафик, и не всички държави прилагат клаузата за суверенитет съгласно Дъблинската процедура за предотвратяване на трафик и повторен трафик. Неидентифицираните жертви на трафик се връщат обратно в друга държава, членка на ЕС, където са изложени на висок риск от повторен трафик.
Индивидуалните интервюта с търсещите закрила не се провеждат в подходяща среда, която предполага споделяне или самоидентификация на жертвите. Процедурите и въпросниците не са насочени към идентифициране на риска от трафик.
Липсва достатъчно информация, която властите могат да предоставят на мигрантите относно техните права, места за подкрепа, съществуващи социални услуги и т.н. Или информацията е представена по неясен и объркващ или твърде общ начин. Липсват различни канали за споделяне на информация по разбираеми начини, достъпни и за неграмотни хора – консултантски услуги, уебсайтове, видеоклипове, изображения, листовки и др. (VV.AA, 2021).
Визовият статут е фактор, засягащ мигрантите без документи, които имат ограничен достъп до услуги за подкрепа. Те могат да работят само нелегално, нямат социални или здравноосигурителни права. Трябва да плащат подкупи на корумпирани служители или да приемат експлоататорски практики, за да избегнат задържане или депортиране
(IOM, 2019).
Няма процедури, които да подкрепят мигрантите без документи да докладват за престъпления, свързани с трафика на хора, без страх да бъдат задържани или депортирани.
Мигрантите, които са жертви на престъпления, избягват да бъдат идентифицирани, защото не желаят да участват в наказателни производства, които не разбират напълно и върху които нямат контрол. Те се страхуват от контакт с властите или се срамуват да съобщават за престъпления, особено ако става въпрос за сексуално насилие. Често
мислят, че няма да имат никаква полза от повдигане на обвинения, и не са наясно с правата си като жертви на престъпление, включително на трафик на хора.
Системата за убежище и закрила и системата за борба с трафика на хора не са синхронизирани и работят без връзка помежду си. Мигрантите срещат трудности да потърсят защита от двете системи и трябва да изберат коя от тях служи по-добре на личните им планове.
Термините „трафик на хора“ и „незаконно превеждане през граница“
(каналджийство или контрабанда) често се бъркат и това води до пропуски при идентифицирането на рисковите фактори за трафик на хора. В първия случай мигрантите са в позицията на жертви, докато във втория те са активни участници (IOM, 2019).
Необходимостта от безусловно и пълно спазване на закона и точна дефиниция за трафик на хора при идентифициране на жертви на трафик за целите на наказателното производство пречат на хора, които са изложени на риск от трафик, да получат подкрепа.
Липсата на ясни критерии за безопасност и интеграция при напускане на РПЦ или друга услуга принуждава много хора да се грижат сами за себе си без реална подкрепа, което ги прави уязвими за трафик на хора и експлоатация.